Фугиране

За качествено фугиране

Фугиращите смеси  са част от системата за полагане на керамични покрития.  Много е важно сместа да бъде избрана според  условията, на които ще е изложено покритието и експлоатационните изисквания към помещението. Неправилният избор може да доведе до проблеми свързани с напукване, промяна на цвят и появата на  мухъл и плесен. Промяната на температурата води до свиване и разширяване на керамичното покритие. Само фуги с висока остатъчна еластичност могат да поемат тези движения, без да се напукат. Честото им почистване с агресивни химикали влияе върху цвета на фугата. При ниско качествени фугиращи смеси цветът избледнява с времето и става податлив на зацапване.

 Преди нанасянето им, лепилото трябва да се е втвърдило и фугите да са почистени много добре. Фугите се почистват с остър предмет като всички остатъци от лепило се отстраняват. Едва след това може да започнете запълването с фугиращата смес. Често този етап от полагането на плочките се пренебрегва и след това сме свидетели на избиване на петна и соли от недобре почистено лепило или друг материал. Фугиращата смес се разбърква в точно съотношение сухо вещество към вода. Необходимо е сместа добре да се разбърка и хомогенизира в необходимата консистенция. След узряване тя се разбърква отново и работата може да започне. Работата с такъв материал е удоволствие. Смес се разнася лесно и влиза в фугите като ги запълва изцяло. Нанася се с помощта на маламашка за епоксидни материали. Полага се плътно във фугата до идеалното й запълване. Не трябва да се допускат кухини в сместа, тъй като от там би могла да проникне вода. Излишната смес се отстранява чрез диагонално движение на маламашката по повърхността на плочките. Почистването с леко навлажнена груба гъба може да започне едва след като е започнало втвърдяване на фугиращата смес. Остатъците от сместа по плочките се извършва с кръгообразни движения с груба гъба и малко количество вода. При пресъхване материалът се втвърдява и се почиства по-трудно. В този случай е необходимо по-голямо количество вода, която попива във все още прясната фуга и след това при изсъхването могат да с е появят петна. Тези петна представляват соли, извлечени от основата и избили по повърхността при изпарението на водата. Те биха могли да се образуват при всеки цвят фуга, но личат най-много при по-тъмните цветове.
Ако времето е топло, фугирането на големи площи трябва да става на части. Фугираната площ се забърсва с добре изцедена влажна гъба за оформяне и заглаждане на фугите. След окончателното оформяне на фугите и изсъхването на материала плочките се забърсват със сух парцал. Добре е помещението да не се използва около една седмица. След това фугите ще са достигнали своята пълна здравина.

Полагане на декоративна мазилка

Полагане на декоративни мазилки

Преди нанасянето на мазилката, стената се грундира с пастообразен грунд  на основа акрилатна дисперсия с добавени пълнители и фин пясък , която със своята структура и малки минерални частици, улеснява работата и увеличава адхезията. Тя е готова за употреба и се нанася с баданарка. Малките частици, съдържащи се в грунда, увеличават повърхността на основата, правят повърхността грапава и устойчива на нараняване и така се подобрява сцеплението с мазилката. Ако ви се налага да измазвате стара стена и по повърхността има нездрави и замърсени участъци, то те трябва да се отстранят преди грундирането. Грундът осигурява добро сцепление между слоевете, но ако основата не е здрава и добре почистена те могат да се отлепят заедно.
Пастообразният грунд трябва да бъде с цвят, максимално близък до цвета на мазилката. Тя има голяма покривна способност и уеднаквява цвета на основата и възпрепятства избиването на петна при използването на различни минерални или синтетични мазилки. Постига необходимата водоустойчивост 3 часа след нанасянето.
За измазването на външната стена е препоръчително използваме силикат-силиконова мазилка. Тя е предназначена за тънкослойно измазване на различни основи. Нанася еднакво успешно както върху стари основи, така и върху нови стени, изградени от бетон, гипскартонени или гипсфазерни плоскости.
Съвременните мазилки са готови за употреба смеси и се предлагат в богато разнообразие от цветове. Те се оцветяват по каталог в желания цвят. Преди употреба трябва добре да се разбъркат за да се уеднакви консистенцията, на сместа, тъй като мазилката е на водна основа. Това позволява при много сухо време тя да се разреди с малко количество вода, но не повече от 1%.
Мазилката се нанася равномерно върху основата със стоманена маламашка. Дебелината на слоя се определя от големината на зърното. Мазилката се нанася само на един слой. Важно условие за добрия краен резултат е еднаквата попиваемост на основата, което се осигурява от грундиращата боя. При различна попиваемост, мазилката ще изсъхне различно и ще се получат петна.
Препоръчително е на стени, изложени на по-продължително нагряване от слънцето – с южно изложение например, да не се полагат мазилки с тъмен цвят. По-тъмните цветове, изложени на продължително нагряване от слънцето, се нагряват повече през деня, което води до разширяване. През нощта, мазилката изстива и се свива. Това разширяване и свиване би могло да съкрати дълготрайността на покритието. Затова използването на тъмни и наситени цветове е добре да се ограничи до малки повърхности и архитектурни детайли.
Структурирането на мазилката се извършва с пластмасова пердашка. В зависимост от посоката на движение на маламашката и големината на зърното се получава и различна структура и различен декоративен ефект на повърхността.
Добре е върху една стена, мазилката да се нанесе и структурира наведнъж. Ако се налага прекъсване, трябва да се залепи строително тиксо по линията, където ще се прекъсне работата и след това да се продължи от това място.

Лепене на естествен камък

Какво трябва да знаем при лепенето на плочи от естествен камък

Естественият камък няма хомогенна структура и изисква специални лепила и метод на полагане. Всеки камък има различна степен на попивателност–пясъчникът и варовикът попиват повече вода, докато гранитът и мраморът са по-плътни и съответно поемат по-малко. Еластичността на лепилото и силата му на залепяне не трябва да се променят въпреки варирането на дебелината на лепилната смес.

Използвайте лепила, устойчиви на приплъзване. Винаги полагайте лепилото двустранно на плътни слоеве. Това повишава устойчивостта на покритието на натоварване и предотвратява проникването на вода зад плочата. Плочи от мрамор, пясъчник или шисти трябва да се обработят с импрегниращо вещество, преди да се фугират. Импрегниращото вещество не  променя вида на камъка.

Боядисване

Интериорни бои и правилното им нанасяне

Преди нанасянето на боите, тавана и всички стени се грундират с акрилатен грунд за стени АКВА. При силно абсорбиращи повърхности може да се наложи и повторно грундиране. Когато стената или таванът е силно замърсен, преди нанасянето на грунда е препоръчително неговото почистване или дори измиване. Акрилатният грунд АКВА е паропропусклив и не запечатва стената. Това е причината, дори след грундиране, да избият стари петна по стената, ако тя не е почистена предварително.

Правилната последователност на операциите, изисква боядисването да започне от тавана.

При нанасянето на първия слой боята може да се разреди с 5 до 10% вода. Ако се използва пистолет, боята трябва да се разреди малко повече – до около 20% с вода.

Когато се съчетават два цвята за отсичане на границата между тях, се поставя бояджийска лента. Равномерното покритие зависи от косъма на четката. Трябва да се ползват четки с конусовидни влакна, т.е. с по-широка основа, изтъняващи по дължината и с остър връх. Това осигурява необходимата гъвкавост. Важна е и дължината на косъма. Късите влакна не задържат добре боята и са склонни да оставят следи по покритието. Четките с дълъг косъм са за предпочитане, особено ако се нанася лаково покритие или гланцова боя.

Валяците или т.нар. “мечета” са предпочитани в случаите, когато трябва да се покрие по-голяма площ или е необходимо нанасяне на по-дебел пласт от боята. Чрез тях се изразходва повече боя в сравнение с четките, но боядисването на тавани и стени става по-бързо и изисква по-малко усилия.

Боядисване във влажни помещения Използва се влагоустойчива боя. Стените, които ще бъдат боядисвани, не бива да са изложени на пряко въздействие на водата.

Лакиране на дърво

Лакиране на паркет и дървени повърхности

След изциклянето в няколко етапа подът трябва да се почисти грижливо от прах с прахосмукачка или метла.
След това може да се пристъпи към лакирането, при което се използват преди всичко продукти на водна основа. След първото нанасяне показалите се се дървени нишки трябва междувременно да се изциклят. Използвайте машина за циклене или ръчен виброшлайф уред с шкурка с абразивност  100-200. Преди следващото нанасяне на лак повърхността трябва още веднъж да се изчисти основно от прах. Ако желаете много устойчива повърхност Ви препоръчваме трето нанасяне на лак. Като алтернатива може да се използва и традиционния метод за лакиране с  течен паркетин „ БРАВАКОЛОР“.

При масивните елементи на дадена конструкция, като прозорци и врати, които не би трябвало да се изкривяват, след импрегниране се нанася по-плътен лак (например яхтен лак), за да се предотврати проникването на вода.
При не толкова масивните конструкции, като огради и беседки, се използва само импрегнационен грунд за дърво илисинтетичен безир за дърво марка БРАВАКОЛОР и се нанася лазурният лак.
Лазурните лакове, предпазващи от атмосферните влияния съдържат биоциди, които предпазват дървото от вредните UV - лъчи и заедно с това от разрушаване, както и от микроорганизми, като например плесен.
Преди полагане на лака върху мебели свалете целия  обков. Шлифовайте внимателно с шкурка или шлифовъчна вълна и почистете дървото от прах и следи от мазнина.  Грундирането се извършва в зависимост от големината на повърхността с помощта на четка или валяк и импрегнацион (спазвайте указанията за разреждане). След като повърхностите изсъхнат, шлифовайте добре още веднъж.

Заключително боядисване се извършва отново с помощта на лазурния лак. Този слой не нанасяйте твърде дебело.

Приятна работа!